"Ами нямам пари сега за
- книга
- учебник
- програма
- билет за кино
- диск с музика
- и т.н.
и затова ще си ги преснимам, кача от нета или презапиша... Е, не че чак пък съвсем нямам пари, ама мога да си ги похарча и за друго..." Това пък идва от предимно други етнически групи.
Само дето аз не долавям особено разликата в подхода към чуждата собственост, а само към усещането за това кое може да бъде собственост според консуматора на това, което по право принадлежи другиму.
Въпрос на съвест?
Или, все пак, и на възпитание в култура на уважение към труда на другия?
Или на закони и стриктното им спазване?
4 коментара:
Ако не бях против използването на думата, щях да кажа, че е манталитет. Само че, май е масово,за цял свят, дори и когато не става въпрос за заплащане.
Разбира се, Влади, че е повсеместно. Само че, например, в някои страни не смеят да си покрадват програмки, филмчета и музика, защото санкциите са големи. А за книги и дискове имат богати и достъпни библиотеки.
Не това ми е думата.
А че "това ми трябва, ще си го взема без да питам на кого е" се осъжда във всички случаи, ако отнетото е 5 лв., буркан лютеница или автомобил, например, и е почти акт на свободолюбие, ако е песен, книга или филм.
Просто ми е любопитно, не друго...
Права си, за съжаление, но всеки - включително и аз, си е намерил някакво оправдание и се крие зад него. Могат да се намерят много основания за едната и за другата позиция. Ако си спомним за хипотезата, че мислите на популацията са в ноосферата и всеки творец черпи оттам за своите произведения, то за каква интелектуална собственост би могло да се говори? :)
Раозбира се, могат да се приведат още „аргументи“, но все пак една от „божите“ заповеди е „Не кради!“, на мен пък ми е интересно защо няма „Не лъжи!“....
Славчо, и аз така - чувствата, а и размислите ми по въпроса са смесени. Лесно е да се реши кое е законно и кое - незаконно; по-трудно е за се разсъждава по "редно" и "нередно".
Определено е и въпрос на обществено възпитание - "всички правят така", "така става тук" са мощни фактори за пренебрегване на правата на другите и отнема време, за да се осъзнае правото на собстненост и върху нематериални обекти.
Публикуване на коментар