Те, птиците, всяка пролет ни засвидетелстват своята вярност, а наесен отново напускат земите ни преди снежната прегръдка на студа. Има тъга в стотиците криле, махащи за сбогом от небето, но и интимността на споделена близост между съучастници, които пътуват към топлината. И все едно дали това е домашното огнище или щедрото слънце на далечни земи, ние търсим едно и също - топло убежище от режещия вятър на зимата. Докато плавно се отдалечават на фона на синьото небе и се скриват зад хоризонта, сбогувайки се, аз вече вътрешно ги посрещам.
А Дора Габе намира за по-скъпи и мили скромните, но храбри птички, които остават тук, с нас да споделят невзгодите на студената зима:
Да, и аз ценя привързаността на скромното весело врабче и любопитната черна врана, но пак бих избрала онази, другата вярност, на птиците със силни криле.
Те ще ме напуснат и ще стигнат без мен и вместо мен до далечни, чужди, топли и гостоприемни страни; но също така и неизменно ще се върнат.
Избирам верността на смелите.
И по някакво съвпадение точно днес рожден ден има Гиргин. Братовчед на баба ми Румяна, той напуска родното си село тайно една нощ, преминава през затвор в Сърбия и лагер в Италия и стига до Съединените щати, където се раждат дъщерите и внуците от брака му с Лота.
Земите му остават на ТКЗС, но запазва най-ценното - живота си.
Демократичните промени му дадоха възможност да се върне в родното си село и наново да построи дом, макар и само за лятото.
Това е Грамадата на Гиргин през 2007 година. Всеки път оставя един камък, между неговите е и камъкът, оставен от внука му, роден отвъд един континент и един океан.
Тази е добра грамада, символ и център на тежестта на камъка, който тежи на мястото си.
Честит 90-ти рожден ден, Гиргине, и "С Богом" и когато си отиваш, и когато се завръщаш!
0 коментара:
Публикуване на коментар