"Наше село - харно село"

Така започва разказът на Елин Пелин "Нане Джурова Грозданка" и продължава с "Два пъти се жътва жъне, по година гладни седим . Наше село - харно село: от две страни слънце грее, от четири месечина..."

В търсене на аналогии с наше "наше село" установих, че в сравнение със славните минали времена е настъпило някакво свиване сякаш, и сега:

• жънем жътва веднъж или никак;
• слънцето и месечината греят от по една страна,

но все така "гладни седим и пак кураж държим ".

И все пак понякога, но само понякога, се появяват знаци, че каквото е било пак ще бъде:

В яркосиньото небе на този ранен есенен ден от едната страна слънцето пръскаше ярките си лъчи и чертаеше контрастни сенки върху контура на пожълтялата трева, а от другата кротко сребрееше бледият лик на луната над хълма, където под избуялия храсталак и посадени и саморасли дървета се гуши селското гробище.

А дали пък луната, зърнала отнякъде стихчето от Книжка втора на списание "Детска радост", 1925-1926 г. не беше решила вече да живее здравословно?

Съвсем в хармония с двете светила, като автори стоят имената на Г. Росимов (псевдоним на Гео Милев) и на Димитър Подвързачов.