- Нямаме система, каза служителката на гишето.
Когато чух за пръв път тази култова реплика, буквално спонтанно възкликнах:
- Ама разбира се, че нямате. Колко хубаво, че най-накрая го забелязахте!
Нарочно не казвам КЪДЕ точно ми се случи случката, защото няма и значение. Всяка институция или банка понякога не успяват да обслужат клиентите си по тази причина, и не това е фаталното, а че... няма система, на която гражданите да разчитат.
При това положение започваме да разчитаме на хора, от които е най-вероятно да получим това, което системата по принцип предоставя.
И натоварваме отделен човек с изискванията, които е редно да отправим към системата като цяло.
Така е най-лесно. Но и най-невъзможно.
Замислих се за това, защото наскоро пак нищихме темата дали все пак точно лекарите пречат да си получим здравните услуги; даскалите - образованието; и служителките на гишето - справедливостта. С един таксиметров шофьор. Всъщност, с повече от един.
А и защото идват избори.
В идеалния случай бих гласувала за кандидат за президент, подкрепен от някоя партия, която по възможност да има представителство в цяла България - имам предвид жива партия, с членове и сред "нормалните" хора. Но има ли такава? (Това последното не е съмнение, а въпрос - наистина не съм наясно).
Да, вярно е, че би ми било приятно и да гласувам за личности, но се чудя защо част от тях се обявяват за "независими" и в какво точно се изразява независимостта им? И доколко ще бъдат полезни на кметска позиция, например.
Както става ясно, аз продължавам да съм наивник-ентусиаст с попълзновения към урната за гласуване. Ако избирателната ми активнист е грешка, то аз не се уча от своите грешките.
Казано честно, разчитам на съботата като почивен ден да се запозная виртуално с пълния списък на кандидатите и да помисля по въпроса кого точно да избера. Дали ще ми стигне времето?
Мисля, че да.
Имам система.
0 коментара:
Публикуване на коментар