Храната

Една връзка на Влади ме отпрати към публикация на Оптимистично и международния Blog Action Day. Темата тази година е такава, че няма човек, който да няма отношение към нея, защото тя е ХРАНАТА, тази, която ни дава сили и всеки ден, изгражда физическото ни тяло и влияе по своя невидим начин на настроението, характера и най-фината ни същност.

Тази темата ме отпрати към една друга, по която си размишлявах напоследък. Има една известна песен - "Sorry Seems to be the Hardest Word", и ако вярваме на нея, то най-трудно е да кажем "Прости ми".

От това, което наблюдавам във взаимоотношенията ни по улиците, когато съм на работа, навсякъде - може би с изключение на времето, което прекарвам със семейството си - далеч по-трудно се оказва изричането на една друга думичка, "Благодаря".

Не мога да си припомня конкретния повод да се замисля точно затова, но като започнах веднъж, оттук нататък открих повече потвърждения за тезата си и съвсем, съвсем единични изключения.

Така че ако искам да кажа нещо, което смятам за важно по темата за храната, то е - НЕЗАВИСИМО КОГА, С КОГО, С КАКВО, КОЛКО ПЪТИ се храним, най-важното е да се храним с БЛАГОДАРНОСТ.