Вечно, преходно и мимолетно

Точното значение на думите е въпрос на взаимно съгласие, те имат своиството да си означават каквото говорещият или пишещият преценят. Ако не винаги, то поне често.

Лично за мен вечността е едно доста неясно понятие. "Вечна дружба", "вечен празник", "вечна любов"... е, ако "вечен" означава "безкраен", то аз твърдо няма да се съглася. В такива, а и в повечето случаи "вечен" означава просто "докато ме има" - тук, на този свят, в тази форма и състояние. 

Така погледнато, склонна съм да приема за вечна ето тази каменна пирамида:

Съвсем не египетска и съвсем не ръкотворна, дори и не гигантска, тя зарежда без да потиска крехкото самочувствие на човека.

Вечни са и каменните реки, и скалите, и далечните върхове - поне от моя гледна точка на напреднала във възрастта еднодневка - и мимолетието на облаците над тях, очертани от небесната синева, винаги ми е вдъхвало доверие в мига. Макар и ограничен от времето е в състояние да маркира пространство в ума, населено с красота - а веднъж скътано между гънките, то си отива единствено с нас.

Каменна река...

Каменен връх...

Облаците обичат да наподобяват що е под тях, а там може да има всичко -

планинска верига,

разперените клони на ела...

Сещам се и за спора кое е жива и кое нежива природа и има ли нежива изобщо.

Трудно е да чуеш как расте тревата, но шанс това да стане все пак съществува.

Виж, да чуеш как диша камъка... Не друго, но между едно вдишване и едно издишване може да мине един човешки живот.

Може и повече.

Защото сме някак преходни - като тревата, като цветята, като пеперудите, и ето ги и тях:

А на дървеното мостче си снимах за спомен ето това:

Здравей, Гери!