Красотата лЕкува

Има местенца, където човешката ръка твори красота.

Драгалевският манастир "Света Богородица Витошка" от години вече е такова и разходките ми из тази алпийска част на Витоша приключват там.

Радостно и спокойно е, особено в кроткия привечерен час, когато слънцето праща прощални лъчи към църквата и манастира, преди да се скрие зад дърветата.

Сред ромона на чешмите, зелената прегръдка на боровете, мълчанието на камбаните и шепота на миналото растат красиви цветя и сменят усещането за време толкова често, че чак е удивително как преходността може да носи също толкова радост, колкото и вечността.

Тези розови летни минзухари са от вчера.

А белият цвят от миналата седмица вече го няма.

Може би все пак си струва да си нося фотоапарата...