Красотата лИкува

Вече трета седмица възстанових някогашния си навик всяка седмица да ходя на Витоша - поне за един ден.

Планината винаги е налице и пречки Мохамед да отиде при нея няма открити, само дето откакто зазори демокрацията, стройните групи планинари се разпадат по две причини:

1. Част от тях заминават извън България и чисто технически трудно се явяват на сборния пункт. А уж самолетните билети са достъпни.
2. Работното време стана толкова разтегливо понятие, че и обикновена вечеря планираме поне с месец напред, камо ли еднодневна разходка. Все едно всеки от нас управлява минимум мултинационална корпорация.

Другото, което все се каня да направя, но още не съм, е да си оставям фотоапарата в къщи. Трудно обещание.

Един и същи пейзаж предлага нови изкушения даже и при едноседмично отсъствие.

Като например флора в бяло с фауна:

Това, което все се питам е защо природата умее да бъде красива и без специални усилия; а човекът има нужда от козметика, стоматолог, дерматолог, стилист и какво ли още не, за да се сметне, че доближава идеята за приемлив външен вид?