от зеления мъх в пръст превърната,
някой ден ще умра - като капка вода,
утолила на пясъка жаждата,
някой ден ще умра - като пролетен цвят,
волно литнал нанякъде с вятъра,
някой ден ще умра - като дума,
на ухото със нежност прошепната,
някой ден ще умра - от любов към живота.
2 коментара:
Някой ден,но когато ни дойде времето, а причината си струва.
Владо, не знам как така ми дойде точно това наум. Не че темата обичайно ме занимава.
Публикуване на коментар