Писмо в синя бутилка

Едва вчера беше 10 ноември и бурният вятър наред с жълти листа навяваше спомени

• за един вятър на промяната
• за един златен резерв
• за преброяването на пилците наесен, със или без остатъци от антибиотици
• за ятата мигриращи от терминалите 1 и 2
• за срутените покриви на къщи без стопани

и за какво ли още не. Спомних си, например, за синята бутилка, в която милиони пъхнаха писъмцето с мечтите и надеждите си и я пуснаха по вода, но тя така и не достигна до бряг, камо ли до онези, които по силата на гласуваното в тях доверие бяха призовани да въплътят в реалност фината материя на пожеланото. Призовани, но не и призвани. Бяха.

Върху един шкаф в кухнята ми стоят десетина стъклени предмети - предимно бутилки. Обичам  да гледам стъкло и прозиращата и пречупваща се през него светлина; харесва ми да пия и да се храня от стъкло - най-трудно задържащия микроби и най-ефективен за почистване материал. Сред групичката бутилки от различни времена, в различни цветове и форми любима ми е синята бутилка от софийска минерална вода:

Доста се борих с апарата, местоположението и светлината докато горе-долу получа цвета, който виждам с невъоръжено око, без посредничеството на обектива. Да си призная, помогнах си малко и с редактора на снимки, но най-ми помогна факта, че накрая просто се примирих с резултата. Засега. (Тук е мястото да споделя, че има и нещо още по-неподатливо на фотографските ми умения - супата. Установих, че за да мога да направя що-годе прилична снимка на паница чорба 1 брой, трябва да отлея поне половината от водата, а това изобщо, изобщо не ме устройва. Та толкоз засега за мъките на фотографина любител.)

И все пак, основният повод да превърна синята бутилка в модел беше един не особено добре запазен брой на списание "Сердика", издавано от столичната община от 1937 година (ако броя правилно, което всъщност не е вярно, но понякога ми се получава). От страниците му разбрах, че някога, в далечни времена, людете от въпросното ведомство по неясни днес причини са считали живеещите на територията на общината за хора и са си правели труда да документират, опишат, разяснят и доведат до знанието им многоликата същност на мястото на обитание, наречено София.

Ето какво четем там за синята бутилка:

И тъй като от последната страница започва друг материал, реших да кача и него:

Не знам докъде се простират вашите спомени, но макарите с маркучи от снимката бяха в обръщение докъм 80-те години, ако не и след това. В късните часове паветата (предимно жълтите) лъщяха на светлината на лампите и присъстваха в доста от пощенските картички от нощна София. Даже в момента си спомних част от едно от стихотворенията на Христо Стоянов от това време, когато цигани имаше, а ромите още не се бяха появили:

"Старите цигани мият гърба на асфалта

до скъсване..."

(аз освен че не мога да смятам, почти никога не цитирам точно, така че - прощавай, Ицо, ако не е съвсем така в стихосбирката.)

Днес е 11 ноември и който намерил бутилка с писмо - намерил и може би и прочел. Аз пък за пореден път прочетох един пост на Тодор Сантов.

Как мислите, има ли връзка?