По силата на гравитацията вероятно голямото и великото притежават свойството да притеглят с повече мощ; и все пак, щом има време за всичко, има време и за малкото. В такива мигове вместо нагоре, към заснежените шапки на планините, поглеждам надолу; вместо далеч напред съзерцавам красотата, наспорила точно под носа ми.
Какво е "дзен"? Не знам. Само ми се струва, че и най просветените при този въпрос ще замълчат с мълчанието, присъщо на питащия се или ще изсумтят презрително пред самонадеяността на дръзналия да търси обяснение на необяснимото.
Криза е, жега е.
Някои си я карат по старому, други търсят нови форми за изява и почивка.
Ето, миналата седмица се обаждам на племенницата и питам:
- Какво правиш?
А тя ми отговаря:
- Седим със съседа на балкона и гледаме кучето как спи под дървото.
Шедьовър!
Толкова млади, а така близо до съвършенството!
Та в този дух, нетрадиционно някак, мина и витошката ми разходка. Никакво тичане по пътеките, с бавна крачка, чести поклони пред красотата в краката ми. Липсваше ли нещо? Да, едно одеяло за често полягане по полянките.
Направих и една-две снимки на по-мащабен живот - тази специално от уважение към отминалия и настоящия живот.
Но със следващата си идвам на въпроса: малко бяло съзвездие от цветчета и малко, съвсем незабележими мушици:
И когато гледам към земята, инстинктивно изчаквам да видя слънцето, затова и си изгрях едно сама:
И още витошка флора, лилава 1
и лилава 2:
Не са самотни дребните цветя, а и дребните хора.
Ето и симбиоза между витошка флора и фауна, леко нефокусирана:
Долу, в ниското, тече вода. Както казват мъдрите - "стреми се към най-ниското, а отива до най-високото".
В този ден доста полежах в тревата, на камъните, върху пейките, че и върху една масичка. Преброих много, много облаци. Чаках да заснема някой с необичайна форма. Исках да ми даде знак. Е, не стана и в момента, в който разбрах, че чакането на знак е недостойно занимание, просто заснех поредния облак.
На вас прилича ли ви на нещо? На мен не, и все пак ми харесва. Прилича ми на безгрижие.
Още едно лилаво цветенце с тичинка хикс
и после две белички рошавки:
На пътеката слънцето и сянката бяха образували арка, а до нея очертаха мен, как я снимам:
Някъде там, където се пази информацията за тази пътека, аз съм вечна :-). Но мога и да се материализирам. Както казва племенницата ми: "Лелче, като разбереш, че те снимат, заемаш позата на гладно сомалийче."
Това са слънчеви стъпала:
И вместо точка - бяла невинност край Бялата вода:
Има ли нещо общо всичко това с дзен?
Публикации
